Кератоконус е дегенеративна невъзпалителна ектазия на роговицата, настъпила вследствие на вътрешни структурни промени, които водят до нейното изтъняване и придобиване на конична форма.
Кератоконусът е малко познато заболяване с неясна причина и непредсказуема прогресия.
Засегнати са и двете очи в различна степен, с намалена до напълно изгубена възможност за изпълняване на ежедневни дейности като четене, гледане на телевизия, шофиране.
Началните симптоми са като при всички астигматични рефракционни аномалии – влошено виждане и светобоязън. Честата смяна на очила с неправилен астигматизъм, промяната в градусите на предпочитаната цилиндрична корекция, както и лошото виждане в затъмнени условия трябва да станат причина да търсим потвърждаване или отхвърляне на диагнозата кератоконус. Класически е симптомът на монокулярната полиопия – виждане на множество образи около реалния, както и ореоли около единични светлинни източници.
Изследването при подобни пациенти е по обичайния ред – субективно снемане на зрителна острота, при млади индивиди и определяне на статичната рефракция. Задължително е биомикроскопичното изследване на преден очен сегмент, кератометрия. Насрочване на контрола след 3-6 месеца. Ако съмненията са налице и липсват характерните за напреднал стадий симптоми, съветът ми е задължително топографско изследване.
Между 10-25% от случаите с кератоконус прогресират до степен, в която не е възможна корекция, изтъняването на роговицата е значително или носенето на лещи допълнително дразни и помътнява роговицата. Тогава се налага оперативно лечение – пенетрираща кератопластика. Възстановяването първоначално е около 4-6 седмици, а пълно – до около година. Ранните усложения са предимно свързани с васкуларизация на корнеалната тъкан и отхвърляне на донорната роговица. В редки случаи са възможни късни усложнения – конично изпъкване и на трансплантата, което е в много по-лека форма, коригируема с контактни лещи.
Последната хирургична алтернатива на кератопластиката е поставяне на интрастромални корнеални пръстени на Ferrara и Intacts. Последните са по-плоски и по-периферно разположени в сравнение с Ferrara пръстените. Първите резултати, описани от английските ни колеги, са окуражителни – укрепва се роговичната строма и се оплоскостява предната роговична повърхност.
Създават се нови (crosslinking) колагенни връзки , които увеличават здравината на стромата. Най-същественото е това, че с тази манипулация се спира прогресирането на кератоконуса. Дотук не са описани случаи, в които заболяването прогресира след crosslinking. Рискът от тази манипулация е практически нулев. След това продължаваме корекцията с предпочитаните лещи, но почти забравяме за кератопластиката като оперативен изход от заболяването.